Литература За Мен

"Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене." Лина Дънам

“Колко си хубава…” от Христо Фотев

Ще ви представя стихотворението на Христо Фотев “Колко си хубава!…” , което е посветено на загадъчна жена с инициалите М.К. От историята научаваме, че нейното име е Мила Керемедчиева и е живяла в Бургас, където се мести и семейството на Фотев през 40-те години на миналия век. Това е несполучливата любов на поета, за която казва : “Бях влюбен, страдах и бях щастлив. Бях премного влюбен, за да се оженя за нея. Аз нараних това момиче много… И ужасено от мен избяга чак в Барселона, където живее и сега“. Насладете се на това стихотворение, което е пропито с възхищение и безкраен копнеж по любимата!

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече – обичай ме!

Не се щади – обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си – със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги – и никога

ти няма да си глупава – обичай ме!

И да си зла – обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава… Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество –

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава – повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения – прощавай ми

внезапните пропадания някъде –

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога – откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги –

завинаги.

И колко ми е невъзможно… Колко си

ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Христо Фотев е признат за един от най-добрите поети на всички времена, доказателство са наградите за стихосбирките му “Лирика”, “Пристанище”, “Баладично пътуване” и “Сантиментални посвещения”. Авторът расте в Бургас, което обяснява защо морето е централен символ в лириката му.

Източник: Wikipedia и Словото

Снимка: lifebites.bg

Iveta Kraleva

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top