Литература За Мен

"Нека да постъпим разумно и да добавим 8-ми ден към седмицата, посветен само на четене." Лина Дънам

Мишел Обама, британският Vogue и куп вдъхновяващи жени през септември

Няма съмнение, че септемврийското издание на британския Vogue ще е невероятно – не само заради гостуващия редактор в лицето на Меган Маркъл, бивша американска актриса и настоящ член на Британското кралско семейство, но най-вече на всички смели, вдъхновяващи и забележителни жени, които ще изпълнят страниците му с историите и опита си. Една от тях безспорно е бившата първа дама, адвокат и писател Мишел Обама.

В откровено интервю с Меган Маркъл тя разказва за майчинството, колко важни са съветите на родителите и как оценява постъпките си през годините. Ще видите на пръв поглед обикновени въпроси, чиито смислени отговори ще разкрият още прекрасни черти от живота на една необикновена жена, майка и съпруга.

Меган: Ти ми изпрати най-милото съобщение по повод Деня на майката тази година. На какво те научи майчинството?

Мишел: Да си майка е като урок по отдаване. Опитвайки всичко по силите си, има толкова неща, с които да се справяме. И аз определено се опитвах, особено в началото. Никоя майка не иска детето ѝ да бъде наранено по някакъв начин. Но животът има други планове. Насинените колена, неравните пътища и разбитите сърца са част от сделката. Това, което едновременно ме наранява и смирява е да виждам колко издръжливи са дъщерите ми. По някакъв начин, Малиа и Саша (Malia and Sasha) не могат да бъдат по-различни. Едната говори често и свободно, другата в определени граници. Едната споделя най-съкровените си чувства, другата е по-склонна да те остави да я разгадаеш. Нито един подход не е грешен или правилен, защото те се превърнаха с времето в умни, състрадателни и независими млади жени, напълно способни да поемат по своя собствен път.

Майчинството ме научи, че през по-голямата част от времето, моя работа е да им дам пространството да изследват и да се превърнат в хората, които искат да бъдат. Не тези, които аз искам те да бъдат или тези, които съм мечтаела да бъда на тяхната възраст, а хората, които са те, дълбоко в себе си. Майчинството ме научи, че не е моя работа да им проправям път, премахвайки всички беди по пътя. Точно обратното, аз трябва да бъда като сигурно и постоянно място, на което да кацнат, когато неминуемо се провалят, и да им показвам отново и отново как да се изправят сами.

Първата дама посещава девическо училище (Mulberry School) в Лондон, 2015 г. // Източник: vogue.co.uk

Меган: Какъв съвет даваш на дъщерите си?

Мишел: Не проверявай само кутиите, които се предполага да провериш, както аз правех на техните години. Казвам им да трупат нови преживявания, докато не открият какво е правилно за тях. И това, което са почувствали, че е правилно вчера, не е задължително да бъда правилно и днес. Това е напълно в реда на нещата, даже е добре. Когато бях в колеж, си мислех, че искам да бъда адвокат, защото звучеше като работа за добри, уважавани хора. Отне ми няколко години да послушам своята интуиция и да открия път, който да отговаря по-добре на моята същност.

Да се превърнем в хората, които сме, е непрекъснат процес и по-добре, че е така – къде би било забавлението, ако се събудиш един ден и решиш, че няма какво повече да направиш. Това е нещо, което бих се радвала да съм осъзнала малко по-рано. Като по-млада, прекарвах твърдо много време в притеснение, че не постигам достатъчно, или пък се отклонявах твърде далеч, от това, което мислех, че е предначертано. Надявам се моите дъщери да осъзнаят по-рано, че няма такова нещо като предначертан път, нормално е да се отклоняват, и увереността, която трябва да припознаят, ще дойде с времето.

Меган: С какво този съвет би бил по-различен, ако го даваше на синове? Или би бил същият?

Мишел: Щеше да бъде абсолютно същият. Моите родители, особено моят баща, в ранна възраст научи мен и брат ми да се отнасяме с момчетата и момичетата по един и същ начин. Когато бях в училище, той купи на брат ми боксови ръкавици. Но когато се прибра вкъщи от магазина, той не носеше само един чифт, а два. Той нямаше да научи своя син да удря, без да се увери, че дъщеря му може да хвърля ляво круше, също. Аз бях по-малка и дребна от брат ми, но поддържах нивото му. Можех да избегна удар, както него или да ударя толкова силно, колкото и той. Баща ми видя това. Аз мисля, че той искаше да се увери, че брат ми също е видял.

 

Мишел и Барак Обама на сватбата си, 1992 г. // Източник: townandcountrymag.com

Меган: Какво те вдъхнови да стартираш Girls Opportunity Alliance (програма на Фондацията на Обама, която се стреми да даде възможност на подрастващите момичета чрез образование), и каква е целта?

Мишел: В днешно време приблизително 98 милиона подрастващи момичета не посещават училище. Това е трагедия – не само за момичетата, но и за всички нас. Помислете за всичко, което пропускаме. Ние знаем, че когато обучаваме момичета, когато напълно инвестираме в техния потенциал, няма ограничение за доброто, което може да се направи. Момичетата, които посещават училище имат по-здрави семейства, изкарват по-големи заплати и светът може да усети пълната изява на техните дарби. Аз сформирах Girls Opportunity Alliance, защото видях силата на образованието в живота си. Вярвам, че всяко малко момиче, независимо от условията ѝ, заслужава възможността да учи, да расте и да действа според знанията си. Така че ние свързахме масови лидери, които вече работят на място в държави от целия свят, помагайки им да се учат един от друг и да използват ресурсите, подкрепата и платформата, от която се нуждаят, за да обособят момичешки общности, които да им послужат като тласък. Благодарни сме на всички тези хора от целия свят, които подкрепиха програмата и са заинтересовани как да помогнат.

Меган: Ако седиш до 15-годишното си аз, какво мислиш, че би ти казала, виждайки човека, който си станала днес?

Мишел: Обичам този въпрос. Когато бях на 15, много се забавлявах, но тийнейджърското ми аз беше като по учебник – само шестици, високи стандарти за мен самата. Представям си, че тя ще се гордее какво далеч съм стигнала, но също така нямаше да ми позволи да избягам от отговорности. Мисля, че бих получила едно от онези мълчаливи признания, за които се сещаш. Тя би ми напомнила, че в южната част на Чикаго има много момичета, на които им е казвано да мълчат, били са охвърляни и им е втълпявано, че мечтаят прекалено много. Тя би ме посъветвала да продължа да се боря за тях. Ако трябва да съм честна, тя най-вероятно би се усмихнала на факта колко сладък е съпругът ми, също.

Меган: Нека да сменим посоката и да завършим с този неочакван въпрос … какъв е най-красивият звук, който си чувала?

Мишел: Когато Малиа и Саша се родиха, Барак (Barack) и аз можехме да прекарваме часове гледайки ги само как спят. Обичахме да слушаме малките звуци, които издаваха – особено начина, по който гукаха, когато са дълбоко заспали. Не ме разбирайте погрешно, родителството в ранни фази е изтощително. Знам, че вие имате представа. Но да имаш новородено в къщата е някакси вълшебно. Времето се променя, върви бавно и бързо – всеки момент таи в себе си собствена малка вечност. Толкова се радвам, че вие с Хари (Prince Harry) ще изпитате това, Меган. Насладете му се изцяло!

Не пропускайте да видите и другите необикновени лица, които ще красят Британския Vogue през септември:

Интервюто на английски език може да прочетете тук.

Собствен превод. Възможно е да има малки разминавания с оригиналната версия.

Iveta Kraleva

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top