Народните песни в българските книги – толкова звучни, изляти от сърцето и можещи да опишат всеки един етап от живота на човек. Там, където има радост, обич, надежда, тъга, те се появяват и помагат като вълшебно биле за всяка потисната емоция.
📖 “Железният светилник”, Димитър Талев
Всяка една от частите в поредицата започва със знакова народна песен, която повежда хорото на живота на героите в малката Преспа.
Някои от най-красивите са:
Поведе Лазар Глаушев младата си жена, залюля се, потече след тях през сводестата църковна врата пъстрото множество. Вън писнаха две гайди. Надигнаха се стройно и плавно млади мъжки гласове и запяха нова една песен:
Това, що желаех, това, що мечтаех
от далечно време – сега сполучих! …
Не растат самички в поле цветенцата,
нито птички пеят сами в гората,
сами в гората …
Бавно заглъхна сватбената песен под високия покрив, в тъмните ъгли на църквата.”
Първа част на романа “Железният светилник”, озаглавена “Хаджи Серафимовата внука” започва със следната народна песен, използваща образа на дървото като метафора за рода и семейството:
Овде дърво столовито,
столовито, грановито,
гранки му са до небеси,
а корени – сура земя;
гранки му са мили снаи,
а корени – синовите,
а връшките – мили внуци!
📖 “Под игото”, Иван Вазов
В главата “Новата молитва на Марка” четем народна песен, олицетворяваща както традиционната българска красота на една мома, така и нейните надежди и съмнения.
Според гласа на песента хорото отиваше на повръщулки. Пътем Марко зачу тия стихове от песента:
Надяваш ли се, Калино,
бачо ти Колю да доде?
Бачо ти Колю да доде, армаган да ти донесе:
за бяла шия – герданче;
за тънко кръстче – коланче;
за руса коса – шамия;
за малки крачка – кондурки*?
И хорото се люшкаше неудържимо …
📖 “Записки по българските въстания”, Захари Стоянов
В глава VII “Убийството на войводата Бенковски” прочитаме следния силен момент, когато гласът на дядо Вълю стопля отчаяните лица на нашите революционери:
Той пееше песен народна и хайдушка още, ако щете, от всичкото си гърло. Ето един куплет от тая песен:
Янкина буля думаше:
“Янке ле, мила булина,
я излез горе на кьошка,
да видиш, калино Янке –
каква войвода в път върви,
с какви чифтя пищове,
с какво е конче алено;
каква му е ѝ отбор дружина” …
и пр.
Като как би се отражила тая песен на вас, читатели, изпеена от страната на онова лице, което най-много трябваше да бъде предпазливо, което до вчера трепереше да не сме произвеждали шум? Аз вярвам, че всеки от вас би въздъхнал свободно, всеки би помислил, че работата отива на добро, защото инак тоя опитен старец с бели косми на главата никога не би се позволил да свика башибозуците със своята песен. Това същото направихме и ние. Щом първото ехо на песента достигна до нас, ние се спогледахме един други с нетайствено вътрешно задоволствие и без да му мислим много-много, оставихме първите си позиции, заняти от по-напред, които да пазиме с пушка в ръце – нямаше защо.
📖 “Летен ден”, Елин Пелин
Песента, която чува лирическият герой, описва как минават дните в едно полско селце – отначало душно и морно, но завършват с приятна хладина и успокоителна вечерна сянка.
Слънце пече – класове прегаря,
вятър вее – едро жито рони,
черни очи – дребни сълзи ронят,
ой, смили се, боже! …
📖 “Край воденицата”, Елин Пелин
Разказът завършва с една мъжка песен, която изразява горчивото осъзнаване на тленността на човек и бързото и необратимо отминаване на младостта. Колко крехка и кратка може да е тя и колко е важно да се цени навреме.
Де гиди млади години,
колко се лесно минахте!
Българските народни песни, обединени в прилежни песнопойки, са един от най-красивия аксесоар на всяка библиотека, предаван от поколение на поколение.
~
*кондурки – обувки
