Три любими стихотворения, които рисуват краски в душата на всеки човек. Оформят най-съкровените мечти, които имаме: мечти за любов, истинска и всепоглъщаща; за етапите от човешкия живот и смисъла, който непрестанно търсим, както и за уютния дом – там, където сме били винаги защитени и безусловно обичани.
🍂 “Стон”, П. Яворов – част от стихосбирката “Подир сенките на облаците”. Създадено през август 1906 г., Драгалевски манастир.
Стихотворението е посветено на Лора Каравелова, с която изживяват бурна и трагична любов. На своята най-близка приятелка Ружа Горбанова, Лора споделя следното за взаимоотношенията си с Яворов: “Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва, той мрази всичко, което аз обичам”.
🍂 “Да се завърнеш в бащината къща”, Д. Дебелянов – публикувано за първи път във вестник “Смях” през 1912 г.
Според разказите, един от пътите, в които Димчо Дебелянов се завръща в бащината полуразрушена къща, е през 1912 г. след смъртта на своята майка. Бил изпълнен едновременно с радост и тъга (“току плачел, току се смеел”, докато сновял от стая в стая). На тръгване той се навел и целунал земята пред входната врата, прошепвайки думите: “Сбогом, бащин дом”.
🍂 “Всичко“, Б. Димитрова – създадено през 1969 г. и станало част от публикуваните стихове “Как” (1974 г.).
Откривам Блага Димитрова във всеки един куплет от стихотворението с нейната нежност, загриженост и отдаденост. Талантлива писателка, любвеобилна жена (осиновява и спасява от война момиченце от Виетнам) и активен гражданин.
Приятно слушане!
Източници:
книгата “Затрупана София”, Кирил Христов – цитат, свързан с Лора Каравелова
