Епикур казва: “Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете”. Цветята не са просто декорация, която краси дома ни; те са език, който хората използват от векове, за да изразят своето послание отвъд думите.
🖼️ Ренесансов пъстър пейзаж
В пиесите на Шекспир се споменават над 170 вида растения, което показва, че както авторът, така и публиката са познавали отлично тяхното значение и са реагирали на всяко социално или политическо послание, закодирано в избора им.
Може да направим една ботаническа разходка из пиесата “Хамлет“- една от най-разтърсващите сцени в литературата (акт IV, сцена 5) е, когато Офелия започва да раздава цветя, за да каже истини, които се предполага, че не смее да изрече на глас. Тя споменава теменужки – мощна метафора за загубата на невинност и честността в двора на Елсинор (“Бих ви дала теменужки, но всички те увяхнаха, когато баща ми умря“), или розмарин – за спомен, за да не я забравят, но някои литературни анализатори смятат, че Офелия така загатва и за трагичното събитие, което предстои.
🪻Периодът на Регентството, или епохата на Джейн Остин
В много от произведенията на невероятната Джейн Остин, може да се забележат препратки към градинарството. От лехите със ягоди или зеле (“Ема“) до зюмбюлите (“Абатството Нортангър“) – “…Какви красиви зюмбюли! Току-що се научих да харесвам зюмбюлите” (зюмбюл – името на цветето идва от гръцката митология, често използвано като символ на покаяние, но и на новото начало – то цъфти през пролетта).
В романа “Гордост и предразсъдъци” безброй цветя и дървета се радват на вниманието на автора – испанският/сладък кестен и дъб, въведен в Англия под влияние на римляните; лаврови дървета, ограждащи пасторския дом на Колинс (когато Елизабет Бенет гостува на новото семейство), както и всички екзотични плодове, които се сервират в Пембърли – прасковените и нектариновите дървета са били изключително ценни за градинския облик на едно имение по това време.
🌷 Викторианската флориография – пикът на езика на цветята
Ако надникнем в книгите, посветени на този период от историята, ще видим, че цветята са широко използвани, за да се предаде конкретно съобщение.
Пример: едно от красивите и нежни цветя, лале (tulipa) означава заявявам любовта си към теб. Ако се съчетае с лютиче се използва като символ на привързаност към новопоявила се любов, или с бръшлян – като подарък за новосгодена двойка.
Хората са създавали различни букети, за да изпратят своята съпричасност към приятел в труден момент; за да покажат, че харесват някого или искат да му пожелаят късмет в ново начинание.
🌹 Литературни цветни градини – български и световни
За една роза може много да се говори и това е известната, специална и красива роза на Малкия принц. Тя е символ на уникалността, опитомяването и отговорността, която човек има към любимия си (“Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна”).
В българската литература цветята са символ на чистотата, връзката с родната земя и вечната жизненост на българския дух (здравец). Много героини са с имена на цветя, за да ни покажат хубостта и добротата на българката (“Божура“, Й. Йовков; “Иглика“, Е. Пелин).
За Пенчо Славейков цветята не са просто част от фона на поемите и баладите му, те са психологически символи. Цветята и дърветата се превръщат в главни герои – Явор и Калина (“Неразделни“), “Ралица“. Те ни учат, че “за сърцата, що се любят и смъртта не е раздяла” – клоните на дърветата ще останат вечно вплетени.
Друг знаков за съвеременната ни литература автор, Г. Господинов, посвещава своята книга “Градинарят и смъртта” на своя отиващ си баща. Него няма да го има, но цветята, които е засадил, ще се събудят през пролетта и чрез аромата си ще напомнят за градинаря, който сега е градина. И за всички семейни истории, които ще се разказват в тихи следобеди.
🌻 Цветята в голямото изобразително изкуство
От “Слънчогледите” на Ван Гог, пълни с енергия и жизнена сила, през цветните картини на Клод Моне, до “Офелия” на Джон Евърет Миле (препратка към “Хамлет“) – цветята остават вечни послания за преходността, истината и паметта ни.
💐 Какво казват цветята днес?
Със сигурност в днешно време вече не се следват стриктните правила на Викторианската епоха за значението на всяко цвете, което се подарява, което е в наша полза. Цветята остават най-силният невербален жест, който предизвиква искрена и спонтанна усмивка. Те са символ на време и внимание, защото в букета ние виждаме личното послание на човека, който ни ги поднася: “Отделих време да избера нещо красиво за теб“. А това е напълно достатъчно, за да предизвика у нас чувство на уважение и истинска радост.
~
Източници:
книги “Флориография – илюстрирано ръководство за викторианския език на цветята”/
“Градината на Джейн Остин” , авт. Джесика Ру
Читанка, Литературен клуб – български разкази; световни поеми
