Вдъхновяващи стихове: “Всичко” от Блага Димитрова

Една смела и вдъхновяваща личност, Жена, поетеса се ражда през 1922 г. в Бяла Слатина (Врачанска област), за да успее със своя талант да изгрее на българската литературна сцена и да остави ярка следа. Следа, която никоя “Лавина” не ще може да заличи и ничие “Лице” не ще може да забрави. Нейното “Пътуване към себе си” е  “Отклонение” от всички клиширани очаквания за търсенето на смисъла в живота. Нейният “Копнеж” е да прояви характер и да се отбие от отъпканата пътека (“Самото отбиване от пътеката е вече характер.”; “Диря остава, когато се върви по неотъпкано.”).

Още много прекрасни книги, стихове може да се свържат с името ѝ- едно от най-чистите, наситени на емоции и описващи кръговрата на човешкия живот, е стихотворението “Всичко” (1969 г.):

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.

*главня – в този случай, къс запалено, но недогоряло дърво.

Всеки един период от живота на Блага Димитрова е изпълнен с нежност, внимание и проява на интелект. Както когато спасява от войната във Виетнам (1967 г.) едно 6-годишно момиче (Ханна Хоанг Димитрова) и се грижи за неговото възпитание и личностно израстване, така и когато става 1-ви вицепрезидент на Република България (1992-1993 г.).

Блага Димитрова си отива от този свят на 2-ри май 2003 г. след прекаран тежък инсулт.

За щастие всеки един от нас може да прочете повече за нейния житейски път и прекрасно творчество, при проявен интерес.

А за край на тази статия, нека да чуем още веднъж любимото стихотворение “Всичко”. Изпълнява: Теодора Духовникова.

~

Източници:

Блага Димитрова – живот и творчество

Iveta Kraleva

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Back to top