Една смела и вдъхновяваща личност, Жена, поетеса се ражда през 1922 г. в Бяла Слатина (Врачанска област), за да успее със своя талант да изгрее на българската литературна сцена и да остави ярка следа. Следа, която никоя “Лавина” не ще може да заличи и ничие “Лице” не ще може да забрави. Нейното “Пътуване към себе си” е “Отклонение” от всички клиширани очаквания за търсенето на смисъла в живота. Нейният “Копнеж” е да прояви характер и да се отбие от отъпканата пътека (“Самото отбиване от пътеката е вече характер.”; “Диря остава, когато се върви по неотъпкано.”).
Още много прекрасни книги, стихове може да се свържат с името ѝ- едно от най-чистите, наситени на емоции и описващи кръговрата на човешкия живот, е стихотворението “Всичко” (1969 г.):
Имаш младост и хубост.Цялата си една усмивка.Даже дърветата те харесвати те прегръщат със сенките си.Рамото ти изгрявакато новолуние.После – като пълнолуние.И догде се озърнеш –нямаш младост и хубост.Какво ти остава?Имаш любим и нежност.Цялата си една тръпка.Стъпваш по звездният сводс тънки, звънливи токчета.И под стъпките ти угасватедна по една звездитекато сгазени фасове.Докато тупнеш на земята.Нямаш любим и нежност.Какво ти остава?Имаш талант и воля.Цялата си една факла.Нощем безсънно светиш,търсиш в тъмната пустошнещо такова, коетоникога, никъде, никой…Тъкмо да го откриеш,факлата гасне и пушии се превръща в главня.Нямаш талант и воля.Какво ти остава?Имаш дете и радост.цялата си една грижа.Водиш бъдещето за ръчица,учиш го да бъде послушнои да не тича много напред,за да бъде по-дълго твое.Докато ти го грабне от ръкатаболест, война или любов,или безкрайният път…Нямаш дете и радост.Какво ти остава?Всичко да имаш, нищо да нямаш.Цялата да си една шепа.Всичко да даваш, нищо да вземаш.Да се загърнеш зиморничавов самота като в излинял шал,майка си да повториш на прага,всичко да спомняш,всичко да посрещнеш,всичко да изпратиш.Всичко.Това ти остава.
*главня – в този случай, къс запалено, но недогоряло дърво.
Всеки един период от живота на Блага Димитрова е изпълнен с нежност, внимание и проява на интелект. Както когато спасява от войната във Виетнам (1967 г.) едно 6-годишно момиче (Ханна Хоанг Димитрова) и се грижи за неговото възпитание и личностно израстване, така и когато става 1-ви вицепрезидент на Република България (1992-1993 г.).
Блага Димитрова си отива от този свят на 2-ри май 2003 г. след прекаран тежък инсулт.
За щастие всеки един от нас може да прочете повече за нейния житейски път и прекрасно творчество, при проявен интерес.
А за край на тази статия, нека да чуем още веднъж любимото стихотворение “Всичко”. Изпълнява: Теодора Духовникова.
~
Източници:
