Детското въображение е като книга с празни страници, които времето започва да изпълва с приключения. В нея намират място смели герои и загадъчни злодеи, но детското невинно сърце има невероятната дарба да търси доброто във всеки от тях, преди да го нарече “лош”.
Няма да забравя какво ми каза моят почти 3-годишен син, след като неколкократно бяхме прочели “Снежанка и седемте джуджета” и образът на Кралицата като жестока, повърхностна и егоистична личност беше ясно затвърден – “Кралицата може да е добричка?”. В детския свят всеки има право на втори шанс.
Нека създадем един списък от трима герои на случаен принцип изтеглени, тъй като детският книжен свят е толкова богат и пъстър, и да прочетем между редовете какво послание може да изпратят на едни отдавна пораснали деца:
🪵Пинокио и темата за отговорността – Първоначално Пинокио е представен като една дървена кукла, на която ѝ липсва воля да каже “не” на първичните си импулси. Тези пориви го водят за носа и много често си пати от тях, защото се поддава на различни изкушения от хитри измамници (Лисан и Котака), или от случайни обстоятелства. Неговият път към оформянето на личната отговорност и така ценната емпатия (да спаси татко Джепето от корема на кита) е изпълнен с множество изпитания. Точно както и в живота на възрастните хора – грешките трябва да се приемат като уроци, нова възможност да започнем отначало и да се доближим все повече до зрелостта и трансформацията ни в разсъдливи хора.
🤸♀️Пипи Дългото Чорапче и темата за свободата – Пипи е един високо ценен детски философ. Нейната свободолюбивост, независимост и абсолютна автентичност трябва да бъдат аплодирани. Много често възрастните искат нещата да стават по техния начин, без въпроси, просто защото така са казали и в момента не им се спори, дори и да знаят, че не са прави. Ето тук вътрешно във всяко дете или възрастен трябва да заговаря Пипилота и да напомни – не се притеснявай, ясно заяви себе си и своите мисли, бъди смел. Нашето дете или ние самите може да бъдем добри и възпитани, и без да се съгласяваме с всичко казано от човека срещу нас. И тук не говорим за проява на неуважение в битови ситуации, а във вяра, че всеки човек, без значение колко е голям, има право на собствено мнение и задължително трябва да развива своето критично мислене от ранна възраст.
🪞Кралицата и темата за егото – Злата кралица е олицетворение на всичко, което не харесваме в себе си и върху което трябва да работим през целия си живот – от нуждата от постоянно външно одобрение (метафора за Магическото огледало и как искаме да се виждаме в очите на другите, но не и в своите собствени) до завистта като една много коварна отрова, която доброволно си приготвяме и приемаме всекидневно. Ключовият урок, който трябва да научим от нейната собствена трагична съдба, е да осъзнаем, че истинската увереност идва отвътре и в сравнението на нас самите от днес с нас самите от вчера, а не с другите. Да, нужна е много деликатна и фина душа, която може да се радва на красотата и на успехите на другите – Оскар Уайлд го е отбелязал прекрасно – но точно тази искрена неподправеност трябва да преследваме в живота. Тогава няма да се храним с отровни ябълки, които сами си берем, а ще споделяме топла вечеря с най-близките ни. Всеки човек е уникален и ако следва базови изконни ценности, той никога няма да остава на тъмно, защото ще носи светлина както на себе си, така и на другите (препратка към любимия Питър Пан).
На днешния Международен празник на детската книга (в чест на рождението на великия разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен), може да започнем едно прекрасно начинание – да подаряваме повече истински, живи и докосващи детски книги на малки и големи, които да предават добри послания и да ни помагат никога да не губим себе си. Точно като колекцията на Малкия принц, която съм събрала за моето дете с посланието да се грижи с обич и нежност към всичко, което обича.
~
