Към себе си: подари си красива дума

Коя е първата дума, която прочитате в таблицата? Подарявам ви я, както и красив цитат от книга, изтъкващ същността и посланието ѝ.

Надявам се във вашия дом да ги откривате всичките и да им се радвате всекидневно.

Цитати от любими книги:

📝 Мечтателстване

“Заради западането на бизнеса имах повече време за мечтателстване. А мечтите ми бяха големи като романи. Понякога прекарвах цял ден в една сцена.”

– из “Фирмин”, Сам Савидж

📝 Спокойствие

“Всички си възвърнаха спокойствието, като видяха ухаещите ястия. Те бяха огладнели след ездата, а и лесно се утешиха, тъй като не ги бе сполетяла някаква сериозна беда.”

– из “Брулени хълмове”, Емили Бронте

📝 Красота

“Всичко беше извънредно чисто, миришеше на мента и мащерка, букет цъфнал здравец в глинен съд на прозореца радваше окото, а масата бе застлана със зелена покривка. Франсиско откри в тези простички неща дълбок усет към красотата и реши, че по-късно ще направи няколко снимки за колекцията си. Но не успя да го стори.”

– из “Любовта и сянката”, Исабел Алиенде

📝 Отговорност

“много пъти

се гневим на други хора

че не правят

каквото е трябвало да направим сами за себе си

– отговорност ”

– из “Слънцето и нейните цветя”, Рупи Каур

📝 Бодрост

“Събуди се късно с лекотата и бодростта на човек, който бе спал непробудно след много безсънни нощи. Дядо Мацко бе отишъл с магарешката каручка на нивата да донесе малко царевица, а Мона го очакваше в другата стая.”

– из “Хайка за вълци”, Ивайло Петров

📝 Дъх

“Всеки следобед тя чакаше пленника до липата с притаен дъх и отмалели колене. Тогава усещаше тишината плътно да тежи край нея, кръвта ѝ да пулсира в слепите очи и устните ѝ да съхнат. И когато го видеше да се промъква край черниците и да идва насреща ѝ, преставаше да диша …”

– из “Крадецът на праскови”, Емилиян Станев

📝 Сърце

” А понякога, като се вгледаше скришом в прежуреното лице на Дъбака, речеше му благо:

– Лазаре бе, ти трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят младостта!

Дъбака го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все сърце да се смее.”

– из “Ветрената мелница”, Елин Пелин

📝Сън

“Чудесно е – прошепна прабабата, докато сънят я носеше на своите вълни. – Както всичко останало в този живот, и това е чудесно.

И морето я приласка обратно, навътре от брега.”

– из “Вино от глухарчета”, Рей Бредбъри

📝 Светлина

“Постепенно вятърът утихна; по небето се влачеха на запад големи сиви облаци, сякаш излинели от бурята, показа се отново синевата с още по-ярки звезди; скоро на изток дълга червеникава тасма се очерта на черносиния бурен кръгозор; вълните скачаха, внезапна светлина пробягна по тях и превърна пенливите им гребени в златни гриви.

Денят изгря.”

– из “Граф Монте Кристо”, Александър Дюма

📝 Блясък

“Тая лека, приветлива усмивка не можа да скрие сдържаната скръб по бледото ѝ, доста изтъняло лице, но го озари с чуден блясък. Ния покани гостите да седнат, ала Георги Баболев не се реши да седне преди нея, макар да не беше това по обичаите в Преспа, дето гостите са винаги на по-голяма почит.”

– из “Преспанските камбани”, Димитър Талев

~