Днес възхваляваме едно от най-прекрасните качества, което споделя цялото човечество – езиковото изразяване и въздействие.
Поезията дава възможност на всеки човек да покаже своята индивидуалност в мислите и чувствата си. Тя е опората на езиковата традиция, която се предава от поколение на поколение и дава възможност да надникнем в най-съкровените ценности на различните култури.
С честването на световния ден на поезията на 21-ви март, ЮНЕСКО признава уникалната възможност на поезията да улови творческия дух на човешкия ум.
Една от основните цели на този ден е да подкрепи лингвистичното разнообразие, посредством поетическото изразяване и да предостави възможност на застрашените езици да бъдат чути в техните общности.
Увлекателните творби на българските поети винаги са заемали важна роля в живота на хората. Умението им да описват всекидневието по най-въздействащия и приказен начин, ги прави особено ценни. Във всеки един момент човек може да открие вълшебно стихотворение, което да го мотивира или разчувства.
Нека прочетем някои от най-запомнящите се и любими стихотворения още веднъж.
“На Лора” – Пейо Яворов
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!
Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!
***
“Среща” – Пейо Яворов
Мене ми е странно – ето те пред мен,
мене ми е жадно – гледам те пленен,
мене ми е страшно – дишаш ти за мен, –
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка – времето лети,
викнал бих от ужас – ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат – миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
***
“Природата” – Иван Вазов
Когато си свобòдата
запазваше сърце ми,
аз влюбен бях в природата,
в картините ù големи,
в недрата ù чудесните
и миг я не забравях,
ти знаеш туй по песните,
в които я прославях.
И днес е тя чаровница
и мами ме към себе,
но беше ми любовница
до мойта среща с тебе.
***
“Аз искам да те помня все така” – Димчо Дебелянов
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален –
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!”
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай – пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. –
Аз искам да те помня все така…
***
“Мъгла” – Яна Язова
Днес облаците плуват
и вълци скитат по мъгла.
Загубената сврака писка,
но аз да пея бих могла.
И в тоя ден аз бих запяла
на сиротни деца с гласа;
че феята ни е завела
в гора от златни дървеса.
В бонбони къщици белеят,
в коприна куклите стоят.
И клетите деца се смеят,
дори да гледат се боят.
Сънуват ли ги заблудени? —
Със вълци свраки по мъгла…
А зад прозорците студени
да плача, да ридая бих могла.
Валери Петров и част от безценното наследство, което ни остави – стиховете му.
https://www.youtube.com/watch?v=D2FXfvpDoYc&ab_channel=BNTBulgaria
Българската поезия е оформена от прекрасни минали и съвременни писатели, които не бихме имали възможност да изброим в една статия. Намерете ги и прочетете техни творби, за да откриете една специфична и удовлетворяваща емоция. Една емоция, която Емили Дикенсън описва по следния начин – „Ако чета книга и цялото ми тяло е студено и никой огън не може да го стопли, знам, че това е поезия. Ако се чувствам така, сякаш главата ми е отрязана, знам, че това е поезия”.
Източници: World Poetry Day – United Nations
