Сред аромата на дъжд и море, мирисът на книга няма как да не се вреди и да не ни изпълни с мечти.
Част от книгите, които могат да направят летните ни следобеди много по-приятни, са споменати по-долу. Приятно четене на едни прекрасни истории и стихове!
Книги
“Вино от глухарчета”, Рей Бредбъри – четиво, което лесно може да асоциираме с аромат на прясно окосена трева.
“Дядо им се усмихваше в съня си … защото долови един звук, който бе много по-важен от песента на птиците и шумоленето на новите листа. Веднъж в годината той се пробуждаше по този начин и оставаше да лежи в очакване на оня звук, който оповестяваше истинското начало на лятото.”
~*~
“Преди да се родя и след смъртта ми”, Ивайло Петров – в книгата хуморът и тъгата се преследват и сменят така, както сезоните в живота ни.
“На нивата нямаше круша, затова баща ми носеше люлка и три пръта с въженца … Лежах си в люлката сит като едър буржоа отпреди Девети, гледках си равното добруджанско поле, заслушвах се в гълчавата на жътварите и се възхищавах на техния трудов ентусиазъм.”
~*~
“Птиците умират сами”, Колийн Маккълоу – класика, която таи в себе си всички годишни времена и повратните моменти, които носят със себе си.
“Гол, отец Ралф слезе на верандата и пристъпи на равно подстриганата поляна, вдигнал ръце над главата си, със затворени очи. Остави се на дъжда да го облива с топли, бързи, всепроникващи струи – прелестно усещане по голата кожа. Беше съвсем тъмно.”
Поезия
“Лято”, Атанас Далчев
“Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на изток, сякаш спуснали там котва.”
~*~
“През стъкло от лято”, Петя Дубарова
“На косите ми поляга като пъстра селска кърпа
радостта. А дъждовете ме обличат със вода.
И немирна струя въздух смешно дрехите ми дърпа.
Хвърля светла сянка облак като дядова брада.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.”
~*~
“Слънцето и нейните цветя”, Рупи Каур
“въпреки че знаят
че няма да са тук задълго
те все пак предпочитат да живеят
най-яркия живот
– слънчогледи”
~*~
“Летен ден едвам се влачи”, Пенчо Славейков
“Летен ден едвам се влачи,
дълъг път макар да гони,
и под мудните му стъпки
морно виснат прашни клони.
Само тук-таме погален,
трепне лист в гъстежа клонен…
Чуй! — от майка-вейка тежко
падна зрелий плод отронен.”
~*~
“Летен ден”, Елисавета Багряна
“Денят е дълъг, тих, неизчерпаем —
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.
Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.
Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят й е познат.
А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря
и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.
И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.”
Източници:
Моята библиотека – chitanka.info
и мини картина, рисувана от @kayartichki
