Българските пиеси заслужават цялото ни внимание – те са съкровищници, които ни дават възможност да се радваме на майсторството на драматургията, преплитаща в себе си сатира, меланхолия, изтънчен хумор и дълбок философски размисъл.
🎬 Яворов – “В полите на Витоша” (1911 г.)
Първата пиеса, написана от Яворов, е посветена на неговата чиста и невинна любов към Мина Тодорова. Едно крехко и ефирно момиче, което си отива от този свят тъй рано, тъй неочаквано.
Вечните сблъсъци между вътрешната сила на духа и покварения външен облик; любовта, но и самолюбието се осветляват в произведението.
Действащи лица:
– Христо Христофоров – прототип на Пейо Яворов
– Г-ца Мила В. Драгоданова – прототип на Мина Тодорова, и др.
Христофоров. Ти не познаваш себе си…
Мила (прекъсва). Аз се познавам. Не съм правила нищо друго освен да диря в себе си онова добро и светло, което бих могла да ти донеса и дам. Видиш ли, как свободно говоря за това — аз? Аз се слушам и сама се учудвам. То се дължи, види се, на тая продължителна работа, да търся в себе си, дето… дето намерих много неща, но така противоречиви… Аз не зная кое да нарека добро и кое лошо, кое светло и кое тъмно. Аз имам нужда от твоето присъствие, Христо, от твоя поглед… от твоето дихание… Сякаш душата ми е една пустиня, в която може да цъфне живот само след като я ороси твоето дихание. Но имам ли аз душа? Струва ми се, че съм едно бездушно тяло, само тяло, което чака твоята душа, предопределена да се въплъти в него.
Христофоров. Ти си жена. Мила, истинска жена, вярна на своята природа. Аз благославям всички богове, че са те опазили незасегната от варварския нокът на нашето време, на нашата буржоазна цивилизация и всички нейни юродиви порождения.
🎬 Йордан Радичков – “Лазарица ” (1970 г.)
Радичков прави дисекция на човешката съдба – тази, която поднася всякакви превратности и чудатости. Годините изтичат и това, което истински ти принадлежи и ще завещаеш след себе си, без никакви условности, са думите, които си изрекъл.
Действащи лица:
– Лазар, който всеки сезон остарява с десет години
– Шаро, куче на Лазар
ЛАЗАР. … Не е време за събеседване, Лазаре, тука не е театър, та да събеседваш! Мигар е време сега да седне Лазар да води диалог с кучето си и мигар, има човек, който би седнал да води диалог с кучето си? Човек може да води само монолог, в какъвто смисъл и Вукадинов е съгласен с мене! Какъв диалог мога да водя аз с кучето, когато на всяка моя дума то отвръща с лай.
🎬 Добри Войников – “Криворазбраната цивилизация” (1871 г.)
Определяна като фундаментална пиеса в новобългарското драматично изкуство, “Криворазбраната цивилизация” отразява бита на тогавашните хора, техните маниери и стремеж към развитие в големия свят, поднесени с тънка ирония и хумор.
Действащи лица:
– Хаджи Коста, дюкенджия, еснаф
– Злата, жена му
– Анка, дъщеря му, и др.
Анка (като сочи новата си рокля, с която е облечена). Свърших си я, мане. Я, я виж!
Злата (ухилено). А! Каква хубавичка! (Поизгледва я изотзад.) Колко добреж ти стои! Досущ друга та показва.
Анка (весело). Нели? (Разхожда са подчотрено.)
Злата (като я изгледва отгоре до долу). Бравос. Иди речи, че си българка. Де!… Никак… изляна, изкована вранцузойка.
🎬 Петко Тодоров – “Змейова сватба” (1910 г.)
Това е едно драматично произведение, отразяващо както личния свят на автора, така и сложните семейни отношения, белязали връзката между неговата сестра Мина Тодорова и приятеля му и съмишленик Пейо Яворов.
Българската мома Цена е залюбена от Змей Горянин, и е изправена пред редица житейски предизвикателства.
Действащи лица:
– Змей Горянин
– Дядо Славе
– Баба Славовица
– Цена, тяхна дъщеря, и др.
Змея — … Идваш ли да те зема?
Цена (плахо и любопитно) — Къде ще ме водиш?
Змея — Хе, ти само тръгни с мен. Да видиш! Ще те заведа, дето никоя от дружките ти не е стъпвала, нито пък ти някога ще стъпиш. Там, дето и насън не си сънила. Края на света ще видиш. Най-напред пред тебе слънце ще огрява и най-подир зад тебе ще залязва. По три дни можеш гладна да стоиш, няма да умреш от глад. Нашироко да живееш, отвисоко да гледаш.
🎬 Йордан Йовков – “Боряна” (1932 г.)
И в тази своя пиеса Йовков остава верен на стила си – главната героиня е изключително добра, красива и сърдечна жена, която носи искрица надежда и светлина в душите на онези, които отдавна живеят в мрак.
Действащи лица:
– Боряна
– Златил
– Павли, син на Златила, и др.
БОРЯНА. На Павля се смея. Аз му казвам: Павле, баща ти е тук, а той: тук ли е баща ти? Кога доде? Той все за моя баща мисли. Глухчо! (Смее се)
ЕЛИЦА. Блазе ти, Борянке, че можеш да се смееш.
БОРЯНА (прегръща я). Сестро! Елице! Не мисли, не се грижи …
Наравно с вълшебните български стихове, романи и разкази, тези пиеси и още много други оформят облика на нашата литература и ѝ отреждат заслужено място на световната сцена.
~
