Днес се отбелязва Международният ден на жената. През различни периоди от историята, силата и смелостта на жената е оказвала ключова роля за поддържане на топлотата, уюта и надеждата в дома.
Тази статия ще си постави за цел да припомни за силния женски дух и мил образ на някои от най-обичаните и запомнящи се литературни героини в българските разкази, повести и романи. Някои от тях са създадени по образ и подобие на реално съществуващи дами; други въплъщават и представляват колективния дух и сила на цяло едно поколение смели жени.
Те съчетават сила и слабост; мекота и твърдост на характера в решителни моменти; състрадание, но и ярост, когато са свидетели на неправда.
По няколко думи мъниста нека наредим за всяка една от тези дами и да направим чудно колие, с което да украсим душите си.
∞ Нона от романа “Чифликът край границата”, Й. Йовков – независима, дръзка, интелигентна жена. Това са част от думите, които могат да се кажат за Йовковата героиня Нона (прототип на Дора Габе). В навечерието на Септемврийското въстание, една история за любов и жертвоготовност пленява читателя и остава следа в съзнанието му.
“… Но Галчев си спомни, че през всичкото време той беше си мислил за Нона, и разбра, че оттук именно идеше тая веселост, това чувство на безпричинно на пръв поглед щастие, което непрекъснато го държеше.”
∞ Ния Глаушева и Султана Глаушева от романа “Железният светилник”, Д. Талев – със сигурност литературните героини на различните български автори не са част от класация, тъй като трудно бихме могли да ги подредим в такава.
Ния и Султана са толкова различни една от друга, но всяка една от тях показва палитра от качества и емоции. Ния е красива, млада, смела – във всяка една следваща част от четирилогията (“Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден”, “Гласовете ви чувам”), нейната майчина нежност и съобразителност се разгръщат и показват златното ѝ сърце.
Въпреки пагубните качества, които притежава Султана Глаушева – властност и честолюбивост, нейната роля на пазител на домашния уют е изключително силна. Тя е неуморима и практична. Стоян Глаушев я наблюдава и вижда пред себе си физическия ѝ облик – “една шепа кости…“ особено след смъртта на дъщеря ѝ Катерина, но вътрешният свят на Султана е сложен, буден и осторожен във всеки един момент.
“По-късно, като седнаха двамата Глаушевци да обядват с внучето си, Лазар рече:
— Некогаш майка ми, баба Султана, казваше, нели помниш: като ти дойде зло, отваряй широко вратите на къщата си. Не иде то само. Ама същото е и с човешките радости, жено моя…”
∞ Ангелика Милонас от романа “Гласовете ви чувам”, Д. Талев – Ангелика се появява в четвъртата книга от четирилогията на романа, като се откроява с нежност и чистота. Нейните помисли, изказ, невинност пленяват читателя и го правят част от любовта, която се заражда между нея и Борис Глаушев (синът на Ния и Лазар).
“Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и откъде идва или – не, тя просто се ражда в сърцето ни. Така стана и с мене. Видях те, исках да те видя пак, чух те, исках да чувам гласа ти непрестанно и по-близо до себе си …”
∞ Тошка от романа “Татул”, Г. Караславов – Тошка е образ на младата и добросърдечна снаха, която прави всичко възможно, за да живее в разбирателство със свекървата си, след като съпругът ѝ почива. Изпълнявайки суровите заръки на свекърва си (в студено време да гази с боси крака в мократа кал), Тошка желае само да покаже своите добри намерения и чисти помисли към новото ѝ семейство. Тъжна история за една млада жена, чиято любов е отлетяла твърде рано и сама се справя със страданието, което я настига.
“И дълго след това тя се въртя в леглото, дълго мисли. Не, тя няма да умре. Тя ще живее. Ще живее за Минча, ще живее за Петето. Ще работи и ще се грижи за него. Той ще порасне, хората ще го сочат с пръст, а момите ще тичат като луди след него. Тя в нищо няма да му се бърка, само ще го гледа и ще му се радва. И ще му помага, ако може. Всичко ще мине, всичко ще се нареди. Тежките думи на старата ще се забравят като лош сън.”
∞ Ирина от романа “Тютюн”, Д. Димов – неуверената и плаха Ирина в началото на романа няма нищо общо със светската и фриволна дама в края на книгата. Нейният образ се изгражда и надгражда с всяка страница; нейните любовни приключения и развлечения оказват влияние не само върху начина ѝ на живот, който е видим на повърхността, но и върху вътрешния ѝ свят и мисли.
Ирина е една чудна смесица от чаровност и човеколюбие, но и от безнравственост и невъзмутимост. Заради това тя е толкова жива и истинска.
“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”
∞ Албена от разказа “Албена” и Рада от разказа “Шибил”, Й. Йовков – със сигурност повечето хора асоциират разказа “Албена” с красивите думи за главната героиня – “Грешна беше тая жена, но беше хубава …” . Една жена, която носи очарование, но и гибел.
Същото може да се каже и за Рада – толкова хубава, невинна и смела, че успява да се противопостави на Шибил, когато застава на пътя ѝ, и посява семенцата на любов в хайдушкото му сърце.
“Шибил пристъпи по-напред, момата го гледаше спокойно и право в очите. Една отвесна черта беше се спряла между гайтанените и вежди, алените и устни потръпваха.
– Брей! – извика тя и крехкият и глас странно прозвуча сред плача на жените. – Да си вървите по работата, че знайте ли се! Не ви ли е срам, какво искате от едни жени!”
∞ Фани Хорн от романа “Осъдени души”, Д. Димов – поредната дама в Димовата литература, която съчетава физическа красота и множество душевни терзания по пътя ѝ към една невъзможна любов.
“Мир!… Можеше ли да има мир у една болна, прокълната душа?”
∞ Елисавета от повестта “Крадецът на праскови”, Е. Станев – Елисавета е начетена, красива и с богата душевност. Вътрешната борба на героинята за щастие и истинска любов е красиво описана в творбата, като всяка дума ни напомня за силата на жената и охотата, с която се грижи за любимия си.
“В душата ѝ кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?”
∞ Райна Стаматова от романа “Пътуване към себе си”, Б. Димитрова – Райна е едно смело момиче, което извървява дълъг път от началото на развитие на действието до самия край – нейното пътуване е насочено не само към осмисляне на изконни човешки качества като морал, ценности, чувство за отговорност, но и бягство от миналото с надежда за по-стойностно бъдеще.
“Дано никой не ме е видял. На никого не се обадих. Втурнах се в прахоляка след един камион, без да си давам време да премисля. Първо запратих куфара, после сама се метнах отзад в движение. Имах двегодишен тренинг: вкопчвам ръце в задното крило, привдигам се до лакти, прехвърлям единия крак, сетне другия и готово. Въпрос на навик. Не питах накъде отива колата. Все едно ми бе. Стига само да е по-далеч от тия проклети планини! И в камиона не спрях. Продължавах вътрешно да тичам, задъхвах се все повече, гонена от страха. Нищо не ме интересуваше освен скоростта. По-бързо да се махна оттам!”
∞ Мила от пиесата “В полите на Витоша”, П. Яворов – Мила (прототип на Мина Тодорова) е интелигентно, будно и приветливо момиче. Пиесата е написана след смъртта на Мина, любима на Пейо Яворов, и темата за любовта, на която не ѝ е писано да бъде щастливо изживяна, заема централно място.
“Мила. Аз няма да слушам. И, ще кажа, че ще бъдеш прав, каквото и да предприемеш… (Посочва малкия си пръст.) Ето тук… Тук трябаше да има кръв… Ако ти ме дръпнеш за ръката и заповядаш да те следвам, аз ще тръгна покорно. Ако би ме свързал и отнесъл, ще чуеш може би хули от моя език, но сърцето ми ще те благославя.”
∞ Рада Госпожина от романа “Под игото”, И. Вазов – Рада – красивата млада учителка от романа със светъл и буден поглед, със смело сърце и срамежлива душа. Тя е един от главните герои в творбата и ни вдъхновява с всяко едно свое действие и дума.
“Рада свенливо нареждаше ученичките на чиновете и им даваше ниско някакви наставления. Миловидното й лице, оживено от вълнение, по причина на тържествения час, и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно-прелестно. Прозрачни розови облачета, играещи по бузите й, издаваха трептението на свенливата й душа. Рада чувствуваше, че стотина любопитни погледи падат сега върху нея, и ней ставаше неловко, та губеше самообладание. Но щом главната учителка захвана речта си и привлече въз себе вниманието, Ради стана по-леко, по-ясно на душата и тя хвърли по-смел поглед около си и отпреде. Тя забележи с радост отсъствието на Кириака Стефчов. Мъжеството й се повърна.”
∞ Баба Илийца от разказа “Една българка”, И. Вазов – със сигурност още много героини заслужават да бъдат споменати, но за силен край на тази статия, нека сложим и почетем баба Илийца (със собствено име Пена; името “Илийца” е свързано с нейния съпруг; жената на Илия) – една смела, възхитителна и патриотично настроена жена. Нейната саможертва, помагайки на изпадналия в беда бунтовник от четата на Ботев, не само говори за безкористност и всеотдайност, говори за проявя на най-чистото чувство – майчината любов.
Една българка, която винаги ще ни напомня за нашите любвеовилни майки и баби, от които може да търсим вдъхновение всеки един ден. ❤️
“Баба Илийца тръгна из нощта за към Искъра, зад който я чакаше сега бунтовникът. Тя беше много смутена, тя не посмея и не можа да се посъветва със сприхавия калугер, който я посрещна в отсъствието на игумена. Тя се покачи на яра зад манастира и тръгна из пътя, който пълзи над Искъра. Дрезгавата нощ допускаше да се видят доста ясно очертанията на чуките и бърдата отсреща – дене намусени, а сега зловещи… Та и всичко имаше зловещ вид за Илийчината душа, изпълнена с тревога и безпокойство. Когато стигна на върха до големия бряст, Илийца поседна на студената земя да си почине.”
~
Източници:
Изображения – pixabay.com
