“Масичка с разхвърляни тетрадки и старинни мебели до нея …”

Красиви стихове, датиращи от 29.01.1991 г. Едно прекрасно 17-годишно момиче ги пише и твори във вечността.

Толкова са ми любими и магични, тъй като са писани от моята майка. Винаги красива и сияеща, такава ще остане в спомените ми.

Ежедневие

Масичка с разхвърляни тетрадки

и старинни мебели до нея.

Самота навсякъде витае,

сякаш всичко е от нея изтъкано.

От прозорчето със счупено стъкло

се долавят звуци на пиано.

Не издържам, плаче моята душа

и от мъка свива се до болка.

Няма как животът тъй е устроен,

едни живеят, други страдат.

Имам аз желание едно –

да извикам с всичките си сили,

за да може да ме чуе някой

като мен и да ми помогне с каквото може.

А.М.

♥

Тревога

Така не може да продължава,

това ежедневие страшно ме изморява.

Бързам за някъде и аз къде не зная,

но все на едно място си копая.

Цигара припалвам, набързо изгаря.

Пепел черна и грозна от нея остава.

Така е и с мен в моята душа,

всички чувства са като пепелта.

Приятели, приятелки са за мен

понятия без покритие.

Вярата в тях е забравено откритие.

Не вярвам на тези, които говорят,

че в живота има верни другари.

Сега не ми остава нищо друго,

освен да слушам радиото в стаята.

Музиката почва в мен да се вселява

и от тревогите да ме избавя.

/P.S. но докога – докато свършат батериите на радиото/.

А.М.

♥

Обич

Обичам те такъв какъвто си,

такъв какъвто аз те помня –

с лице красиво и онез черти,

разкриващи неземната ти хубост.

А.М.

 In loving memory.