Трудно е да погледнеш нещата в перспектива, когато си засипан с работа, семейни задължения, попаднал си в трафик или просто си имал труден ден. Именно тогава са най-полезни съветите от по-възрастните хора около нас – на родителите ни и на любимите ни баби и дядовци. Разбира се, мнението на хора, които вече са преминали през това, което на нас сега ни се случва, е ценно и заслужава внимание.
Днес ще разгледаме няколко прекрасни примера за мъдростта, която има силата и очарованието да се предава от поколение на поколение. Вземете я под ръка, прочетете я и не пропускайте да погледнете и различни TED talks по темата – Great Thanksgiving Listen (най-долу ще намерите някои доста интересни).
“Мисли за трудните времена като за лошото време – те просто ще преминат”
Ардин Флеминг (Ardin Fleming), 15-годишно момче, нарича своята баба, Агнета Вулиет (Agneta Vulliet), своя най-голям модел за подражение в живота.
Агнета, дъщеря на френски имигранти, израства в Ню Йорк и споделя, че се сблъсква с независимостта, когато за първи път попада в пансион. Напуска училище преди да завърши, за да се ожени. Получава своята диплома, посещавайки вечерно училище и едновременно отглеждайки две деца. Изучава изкуство в колеж, където бива забелязана от професор, който се възхитил на нейната упоритост и я препоръчал за стипендия. Към края на интервюто им, записано през октомври 2017 г. в Масачузетс (Massachusetts), Ардън иска от баба си съвет. Това, което тя му отговаря, е следното: “Това, което искам да знаеш и да помниш е, че 20-те години са много бурни и с времето става все по-хубаво. Имаш толкова високи очаквания за себе си, толкова желания, които да се сбъднат, които неминуемо вървят ръка за ръка с безпокойството как ще се осъществят на практика. Никога не искам да се увлечеш прекалено много от това колко трудно може да изглежда. Израстването може да се сравни с времето. Всеки път, когато попаднеш на голяма буря, която очакваш да се стовари отгоре ти (и да няма край), ще видиш, че тя ще се промени и нещата ще се оправят – слънцето отново ще блесне на хоризонта ти”.
“Черпи вдъхновение от всички хора, които срещаш”
Бил Джанс (Bill Janz) e журналист, който е пропътувал света и е списвал колона за списание Milwaukee Sentinel, като обект на темите му са били обикновени хора, които са демонстрирали невероятен кураж при различни обстоятелства. По време на интервю със своя 14-годишен внук, Джаспър Кашоу (Jasper Kashou) в Уисконсин (Wisconsin), вече пенсионираният Бил споделя невероятни истории от дните му на журналист – почти от падането му от гърба на слон във висока трева в Индия, докато тигър е дебнел наоколо до търкалянето му по корем, с цел да избегне куршум, по време на Босненската война в Чехия.
Въпреки това, когато Джаспър го пита кой е човекът, който му е повлиял най-много, откровеният дядо споделя историята за човек, по-близък до дома. Той казва: „Момче на име Еди (Eddy) ми показа реално какво е животът.“ Еди е бил 10-годишно момче, когато Бил е писал за него, с ампутиран крак, заради рак.
“Без значение какво му се случваше, той просто не се отказваше. Веднъж му се обадих вкъщи, и телефонът звъня ли, звъня. Най-накрая той вдигна телефона. Аз му казах – “Еди, точно щях да затворя. Къде беше?”, а той отвърна – „Бил, бях в другата стая. Моите патерици не бяха наблизо и заради това пълзях до телефона.”
Бил споделя, че доста често мисли за този разговор – “Той беше младеж, но показваше на един възрастен човек как никога не трябва да се отказва. Понякога усещам, че клоня в тази посока и съм готов да направя нещо друго, и това момче ми помога да си спомня, че не трябва да се отказвам!”
“Обичай работата си – заради хората, заради символичното заплащане”
Бени Стюарт (Bennie Stewart), 80-годишен дядо, е получил първата си работа на 7 – той е изпълнявал поръчки на своите съседи и е получавал заплата в кокоши яйца. В интервю през 2015 година в Чикаго със своята 17-годишна внучка, Венис Грант (Vanyce Grant), той разказва за всичките на брой работи, които е имал. Бени е рязал памук за 3$ на ден на 45 градуса температура; почиствал е сгради; продавал е застраховки и т.н., но в крайна сметка открива своята страст в работата си на социален работник, а по-късно и на пастор.
Когато Венис пита своя дядо какво го е довело до всички тези различни занимания, той отговаря искрено, че това е, удоволствието да говори с хора. Той споделя още: „Казваха ми, че имам дарбата да говоря, така че едновременно правех това и схващах нещата изключително бързо.” Интересен е отговорът му на въпроса какви уроци е научил от опита си – “Научи ме, че мога да имам нещо свое, да осигуря семейството си и да получа някои неща от живота, които не бих могъл да имам”.
Тези теми отекат и в други сходни интервюта. Едно от тях е на Тори Ноакис (Torri Noakes), 16-годишно хлапе, със своята баба, Евелин Троузър (Еvelyn Trouser) – 59-годишна дама. Тя е работила в автомобилни факрики, първо на поточна линия, а след това и като заварчик. Ето какво споделя Евелин: “Моят съвет до всички в семейството ми е следният: научете се да се грижите за себе си. Недейте да зависите от някой друг, който да ви предостави неща.” Тя опровергава всяка хипотеза, че работата ѝ е била неприятна – “Аз обичах да ходя на работа. Хората, с които си, правят работата забавна или не. Според мен, хората, с които сте, правят нещата различни.”
“Намерете ментори, които да ви напътстват и предизвикват”
73-годишният Алън Еберт (Allen Ebert) си припомня своите работни дни в интервю с 15-годишния си внук, Исай Еберт (Isaiah Ebert) през 2016 г. във Флинт, Мичигън. Алън първоначално е работил като заварчик в автомобилна компания, когато е бил млад и именно опитът му е помогнал, когато е влязъл в медицинко училище – “Ако разбирате нещо как работи, когато то се счупи, вие ще знаете какво да гледате и как да го оправите. Дори тялото е механично!”
Когато говори за своя лекарски опит, Алън подчертава едно важно нещо на своя внук: да търси ментори. “Нещата, които правите в момента в училище, ги научавате от хора, които знаят нещо, което вие не. Продължавайте това през целия си живот!”
Да търсите ментори означава да гледате отвъд вашите мениджъри и учители. По тази тема Алън съветва Исай следното: “Развий отношения с хора, които дори може да съзерцаваш отдалеч и да виждаш как постигат неща. Аз така виждам нещата: през целия ни живот, може би взимаме 95% правилни решения и около 5% – не толкова добри. Голяма част от живота ни на възрастни е да оправим бъркотията от тези грешно взети решения. Ти може да минимизираш това, като имаш в живота си хора, които ще те предизвикват и ще те накарат да се замислиш два пъти върху дадено нещо, хора, които ще ти кажат – “Това не ми звучи правилно”.
“Създайте ценност от малки неща”
Някои от историите в цялата поредица (Great Thanksgiving Listen) oчертават една от тайните на добрия живот: умението да се възползваш максимално от това, което имаш.
28-годишният Киефър Инсън (Kiefer Inson) намира време да поговори със своята 80-годишна баба, Патриша Смит (Patricia Smith) за нейното специално ястие в касерола с риба тон и юфка. Тя споделя история отвъд едно ястие: “Когато бях на 18, бях женена, имах дете и нямах работа извън дома. Заради това ходех до библиотеката, донасях готварски книги вкъщи и опитвах рецептите. Тогава имахме ограничен бюджет. Паунд риба струваше 69 цента, заради това се научих да приготвям много неща с нея.”
Джаксън Блумхард (Jaxton Bloemhard), 16-годишен младеж, интервюира своята 38-годишна майка, Бетани Блумхард (Bethany Bloemhard) oтносно украинския пирог. Тя му споделя как нейната баба приготвяла стотици по нейно време – “Тя разказваше истории как те поддържали украинските хора живи.” По думите на Бетани украинците отглеждали картофи, както никой друг, и щом брашното, водата и малко олио са винаги налични, тестото може да се направи.
Други истории подчертават нуждата от постоянно опитване, докато не се доведе нещо до успех. Джун Магърд (June Maggard), 87-годишна жена, споделя със своята 33-годишна внучка Емили Спроуз (Emily Sprouse) за своята готварска книга с рецепти, която пази от 30 години. “Хората казват, че не могат да направят хляб или бисквити, или каквото и да било, но те трябва просто да усетят чувството. То идва с опита и усилията.”
Колко би било хубаво повече време да прекарваме с нашите родители, членове на семейството, за да може повече такива статии да се създават в повече страни по света, на повече езици!
Весела Коледа!
Източник: TED article
Източник снимки: Pixabay.com
