Неслучайно думата „благодаря“ я слагат в категорията „една от най-трудно изричаните“ редом с „извинявай“ и „помогни ми“. Не мога да не се учудя на тази констатация, тъй като най-искреното, топло и честно признание е в Червената книга на България, категория „Застрашени от изчезване думи“ в българския език. Толкова е мелодична, а все по-малко се използва от хората? Е, аз ще наситя своя разказ с нея, за да се опитам да я издърпам напред в класацията.
Ще започна благодарственото си слово с мисълта на Жан Батист Масийо – „Благодарността е паметта на сърцето“, която напълно приляга на моите виждания, а и на голямото ми сърце, изпълнено с любов! Ако го разделя на кътчета, във всяко едно от тях ще поместя хора, спомени, моменти и чувството, което ги обединява – благодарност, че са били до мен и са оставили следа в живота ми. Традиционно първо се благодари на семейството и има защо. Те са най-близките хора на човек, които винаги са до него, без значение какво прави или казва понякога в изблик на гняв. След това идват приятелите, с които споделяме общи интереси, мигове и преживявания. Разбира се, не бива да забравяме и недотам приятелите, които най-често са носители на урок в живота, който не пренебрегваме в бъдеще. Казано накратко, подготвихме благодарствената си реч, ако бяхме удостоени с наградата „Живот“ на едно бляскаво събитие.
Но нещо ми убягва, не се чувствам пълноценна след като написах тези редове и мога да отсъдя, че най-същественото още е невидимо за очите. Какво имам предвид ли? Всички ние благодарим, когато сме облагодетелствани от нещо и изгодата е в нашето поле. Ако 100 дни щастието ни зависи от нещо друго и то се сбъдва, как прекарваме останалите 265 – задоволяваме се с остатъците от щастливите мигове, без да се борим за нови? Или смятаме, че маржиналното правило е приложимо и в личния живот, не само в икономиката – полезността от всяка една радостна новина намалява стойността и удовлетвореността, която ни носи с течение на времето? Не, не би трябвало да е така. Отново там някъде има камъче, което спъва нормалното движение на каруцата. Продължаваме да търсим и за целта ще дам за пример своя кратък живот, но осеян с различни препятствия.
Имах прекрасно детство, безгрижно и приключенско. Благодаря на семейството си за него! Възпитаха ме и ме научиха да се боря и да преследвам мечтите си. Благодаря на семейството си за непрестанните грижи, които полагаха! Винаги бяха до мен и ме утешаваха, когато бях тъжна. Благодаря на семейството си за безкористната любов! Колко пъти успях да им благодаря, преди да ги загубя? Сега ми се струва недостатъчно!
Мисля, че открихме разковничето. Чакаме прекалено дълго, за да изразим чувствата си, но времето напредва и не спира за нас. То никога не е достатъчно, но хората, които са смели авантюристи, успяват да препускат с него. А по пътя има какво да се види – щастие, уютност, радост, спокойствие и най-вече любов.
Много хора са чули призива, с който ще завърша, но той е винаги актуален и зависи как конкретният човек ще го пречупи през мирогледа си: Мили хора, радвайте се на живота. Грабнете го и не го изпускайте. Вие го напътствайте, възползвайки се от всяка една възможност, която ви поднася. Предизвиквайте се, забавлявайте се, обичайте искрено и най-важното благодарете. Да, благодарете на хората, които познавате за всеки един жест, който правят или са правили за вас и на хората, които не познавате толкова добре – напр. на продавача в малкото схлупено магазинче пред блока ви. Всички те очертават границите на живота ви и ако искате да сте доволни от отражението в огледалото, бъдете искрени и смели. Ето аз ще ви дам пример: Благодаря на създателите на тази платформа! Благодаря, че сте отделили от времето си да прочетете това, което съм написала! Благодаря на приятелите си, които ме насърчават да пиша и да творя! Като за начало е добре, а пък и имам цял живот да доразвия и надградя своето благодаря. Мисля да се заема още отсега и да направя първата крачка по пътеката на живота „Благодаря“. Знаете ли, бих се радвала, ако имам повече съмишленици? Идвате ли с мен?! Гарантирам ви щуро приключение!
Източник главна снимка: desicomments.com
