Поезия на вечно жарки спомени

Да се докоснеш до нечий спомен е дар. Колко вълшебни и специални емоции човек може да преживее, ако си позволи да се впечатли от живота.

Да използвам кутията за принадлежности, която е била направена по случай раждането на баба (1941 г.). Да открия последната честитка от прабаба към прадядо по случай Рождество Христово и неговия личен празник (1954 г.). Да се докосна до стихотворенията, които моята мила майка е писала (1991 г.). Всичко това ми се случи – и съм щастлива.

А поезията може да облече в думи нашите емоции. Поезия на вечно жарки спомени.

Somos nuestra memoria, somos ese quimérico museo de formas inconstantes, ese montón de espejos rotos. – Jorge Luis Borges / Ние сме паметта ни – онзи измамен музей от непостоянни образи, онази купчина счупени огледала. – Хорхе Луис Борхес.

~♥~

“Светъл спомен”, Димчо Дебелянов

Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.

Там летим и цъфтим сред цветята – цветя;
окрилени души нивга страх не обзима…
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…

~♥~

“Сплин”, Шарл Бодлер

Колко спомени – сякаш съм вечност живял.

И огромният шкаф – в чекмеджета побрал

непотребни билети, писма, мадригали,

тежки къдри, в квитанции стари заспали –

крие повече тайни от мойта глава.

Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;

сред разкопки от моди – отдавна умрели –

дремят тъжни пастели и бледен Буше

и въздишат с парфюма на празно шише.

~

Източници:

Jorge Luis Borges – Cambridge;

стих. “Светъл спомен”, Д. Дебелянов;

стих. “Сплин”, Шарл Бодлер – Малки поеми в проза, “Цветя на злото”,

изд. НК 1984 г., превел от френски – Кирил Кадийски.

Iveta Kraleva

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top