Ще ви представя стихотворението на Христо Фотев “Колко си хубава!…” , което е посветено на загадъчна жена с инициалите М.К. От историята научаваме, че нейното име е Мила Керемедчиева и е живяла в Бургас, където се мести и семейството на Фотев през 40-те години на миналия век. Това е несполучливата любов на поета, за която казва : “Бях влюбен, страдах и бях щастлив. Бях премного влюбен, за да се оженя за нея. Аз нараних това момиче много… И ужасено от мен избяга чак в Барселона, където живее и сега“. Насладете се на това стихотворение, което е пропито с възхищение и безкраен копнеж по любимата!
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Стефан Цанев го определя като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Христо Фотев е признат за един от най-добрите поети на всички времена, доказателство са наградите за стихосбирките му “Лирика”, “Пристанище”, “Баладично пътуване” и “Сантиментални посвещения”. Авторът расте в Бургас, което обяснява защо морето е централен символ в лириката му.
Снимка: lifebites.bg
