Българските любими произведения, оживели на сцена и екран

Произведенията на Йордан Йовков, Елин Пелин, Йордан Радичков, Иван Вазов, Георги Караславов и много други български автори са истинска наслада за всички сетива на човека.

Словоохотливостта на всеки един от тях е пленяваща, а историите описват всички препятствия, хубави и лоши моменти, през които един човек или семейство преминава в живота. Това ги прави и толкова ценни – лесно можеш да припознаеш себе си в образа на някой от героите или просто да ти стане носталгично и мило, когато слушаш или четеш богатото и значимо описание на всеки един предмет от бита, на героите и техните действия, на природата и т.н.

Да съпреживееш написаното става още по-достъпно и когато то се появи на екран. Талантливи актьори в миналото и днес се захващат с отговорната задача да влезнат в образа на авторовите герои Албена, Вълкадин и да остойностят лика им.

С разтопено сърце и развълнувани очи нека се разходим из някои от най-хубавите екранизирани произведения в българската литература.

1. “Албена” – разказ от Йордан Йовков

“Грешна беше тая жена, но беше хубава” – невероятен разказ, който преплита темите за греха и изкуплението, опрощението и ролята на женската хубост.

Телевизионната постановка се прави още в далечната 1968 г., а в ролите влизат Мариана Аламанчева, Стоян Гъдев, Васил Михайлов и други.

Постановка по разказа е направена и през 2016 г. от ученическата театрална школа към ГПЧЕ “Христо Ботев”, гр. Кърджали. На филм също може да се насладим, благодарение на усилията на всички професионалисти от студентския театър към Софийския университет “Алма Матер”. В ролите влизат Валерия Димитрова, Евгени Панчовски, Марко Дженев, Георги Арсов.

Прекрасни млади артисти, които с плам пресъздават един от най-обичаните разкази в българската литература.

Разказът може да бъде прочетен тук.

2. “Вълкадин говори с Бога” – разказ от Йордан Йовков

Основният аспект в разказа са разкъсаните човешки взаимоотношения, вследствие на войната – топлотата и сплотеността са заменени с алчност и завист.

Датата на премиерата на филма е 1996 г., а в ролите влизат Васил Михайлов, Мария Статулова, Николай Щрумов, Таня Шахова и други.

Разказът може да бъде прочетен тук, а филмът може да бъде изгледан тук.

3. “Сиромашка радост” – разказ от Елин Пелин

За бита на едно семейство и малките-големи радости.

Филмът е създаден през 1958 г. и е сборен образ по разказите „Сиромашка радост“, „Ветрената мелница“, „Среща“, „Кумови гости“, „Светите застъпници“, „На оня свят“ на Елин Пелин.

Разказът може да прочетете тук.

4. “Гераците” – повест от Елин Пелин

“Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.”  – цитат от повестта.

Една сърцераздирателна история за разпадането на семейния род, вдъхновена от истински случай – среща на писателя с един селянин, който водел “едно малко дете … облечено, свито в едно окъсано палтенце” да му търси някаква работа в София.

Игралният филм е адаптация на повестта, а премиерата му е през 1958 г. като в ролите влизат Георги Стаматов, Иван Димов, Мария Шопова и други.

Едно от най-обичаните произведения в българската литература може да прочетете тук.

5. “Татул” – роман от Георги Караславов

Отношенията между свекърва и снаха на фона на живота в българското село и деструктивната сила на омразата, която погубва всеки живот.

Филмът е създаден през 1972 г., а в ролите са Елена Стефанова, Меглена Караламбова и други.

Романът може да бъде прочетен тук.

https://www.youtube.com/watch?v=iml0H321jjc&list=PLeAYuyHknRTH8mD0SBZtyFD9kdeTB4PQL&index=55&ab_channel=DennisBondy

Още много значими творби са екранизирани и могат да бъдат изгледани (“Под игото”, “Хъшове”, “Време разделно” и т.н.) – вечни класики, които изграждат облика на българската литература и с право ѝ отреждат място на световната сцена.

Мелодичността, ритмичността и наситеността на българските произведения описани по-горе остават красива следа в съзнанието на всеки докоснал се до тях.

Приятно четене и гледане!

Източници:

Ourbox.com

Алма Матер и разказът “Албена”

Youtube, Vbox, Chitanka, Slovo.bg

Iveta Kraleva

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back to top