Да се докоснеш до нечий спомен е дар. Колко вълшебни и специални емоции човек може да преживее, ако си позволи да се впечатли от живота.
Да използвам кутията за принадлежности, която е била направена по случай раждането на баба (1941 г.). Да открия последната честитка от прабаба към прадядо по случай Рождество Христово и неговия личен празник (1954 г.). Да се докосна до стихотворенията, които моята мила майка е писала (1991 г.). Всичко това ми се случи – и съм щастлива.
А поезията може да облече в думи нашите емоции. Поезия на вечно жарки спомени.
Somos nuestra memoria, somos ese quimérico museo de formas inconstantes, ese montón de espejos rotos. – Jorge Luis Borges / Ние сме паметта ни – онзи измамен музей от непостоянни образи, онази купчина счупени огледала. – Хорхе Луис Борхес.
~♥~
“Светъл спомен”, Димчо Дебелянов
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.Там летим и цъфтим сред цветята – цветя;
окрилени души нивга страх не обзима…
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя…
~♥~
“Сплин”, Шарл Бодлер
Колко спомени – сякаш съм вечност живял.
И огромният шкаф – в чекмеджета побрал
непотребни билети, писма, мадригали,
тежки къдри, в квитанции стари заспали –
крие повече тайни от мойта глава.
…
Аз съм стар будоар, пълен с рози изтлели;
сред разкопки от моди – отдавна умрели –
дремят тъжни пастели и бледен Буше
и въздишат с парфюма на празно шише.
~
Източници:
Jorge Luis Borges – Cambridge;
стих. “Светъл спомен”, Д. Дебелянов;
стих. “Сплин”, Шарл Бодлер – Малки поеми в проза, “Цветя на злото”,
изд. НК 1984 г., превел от френски – Кирил Кадийски.
